януари 1963 г. 4 000 км Зелен Бензинов 40 к.с. 1300 куб.см Ръчна Купе
Здравейте, почитатели мои! Щом сте решили да ме разгледате, вероятно ме познавате или имате спомени и истории с подобни на мен машини, но от добро възпитание ще Ви се представя подробно! Аз се казвам Фолксваген 1300, но хората ме наричат с различни имена на животни като най-популярните са Бръмбар и Костенурка. Идеята да се появя на този свят е била на една много спорна, но влиятелна личност, която освен, че е имала желанието да завладее света, е искала да създаде 5 местна семейна кола, която да вдига 100 км/ч. , да харчи 10л/100 км и да струва само 1000 дойче марки. Този човек се казвал Адолф Хитлер и благодарение на общесвеното си положение се обърнал не към кого да е, а лично към Фердинанд Порше, за да осъществи желанието му. Макар Порше да е най-почитания в световен план автокоструктор, той нямал как да откаже на своят сънародник Хитлер и така Порше ме коструирал, като в последствие на бял свят се появявам аз и още 21 529 463 мои сестри за период от 75г, а именно от 1938г. чак до 2003г. Този факт ме кара да се гордея, че съм най-произвежданата кола в света за всички времена. В последствие разбрах, че аз съм четвъртата в класацията Кола на 20ти век , като само Форд модел Т, Мини и Ситроен DS могат да ми бъдат конкурент, макар Порше 911, Фиат 127 и Рено 5 да се опитват да ми се опълчат. Сами се досещате, че имам роднини по целия свят, даже за да бъде по-лесно сдобиването с нас, били създанени заводи в различни страни, като Бразилия, Венецуела, Мексико, Южна африка, Нигерия, Индонезия, Филипините, Малаазия и още държави стигащи 27 на брой. Лично аз съм се появила на този свят в завода на Фолксваген в Болоня, северна Италия през 1963г. Има някои години от моето съществуване, които малко съм ги позабравила, но последните 10г си ги спомням ясно. Едно момче от гр. Сливен ме е взе в не чак толкова лошо състояние, но човекът ме обичаше много и направи някои важни подобрения по мен, като ми смени шасито (а това става много лесно), тъй като старото ми не беше на нивото, което се очакваше, изкърпи ме където имах нужда и ме освежи с много красива боя, която е оригинален цвят на Фоксваген, който се казва Sumatra Green, но съм малко по-готина защото имам и перли в боята! След като се повозихме из Сливен с моя приятел, той реши да ме продаде (така и не разбрах защо), но от Сливен се преселих в гр. София. Там си поживях много добре с новия ми собственик, който също ми направи подобрения, като най-важното беше да излекува 1300 кубиковият ми 4 цилиндров боксеров двигател, като му направи основен ремонт при най-добрият от старите майстори , като ми смениха бутала, сигменти, лагери, повдигачи, клапани и всичко останало, което наричат основен ремонт, а покрай това си имам и нов съединител. Най-готиното, което ми направи и ме кара да се чувствам доре е, че ми сложи предни дискови спирачки, защото чичо ми Порше не е познавал тази технология по онова време и ме е бил коструирал с барабани. Моят приятел се отнася към мен с много внимание и грижи, което ме кара да се чувствам и изглеждам още по-добре. Няма как да не съм благодарен, че ми сложи кожени седалки от Порше 944, които са много запазени, а също така и много удобни. Хората започнаха още повече да се обръщат след мен, след като ми сложи и нови 16 цолови джанти на BBS, които са срахотни. Сега съм обута с много хубави летни гуми, защото зимно време стоя на топло в подземния гараж, тъй като навън е влажно, а и зимата хвърлят някакви химикали по пътищата и моят батко каза, че това няма да е добре за мен, затова ме разхожда само в хубаво и слънчево време, но иначе всяка седмица ме гъделичка, като ми припалва двигателя!
Регион:
обл. София, гр. София